Рецензия на филма Oru Adaar Love: Къде е сюжетът?
Рецензия на филма Oru Adaar Love: Oru Adaar Love няма сюжет като такъв, освен предсказуем романтичен триъгълник, който се разиграва между Прия Пракаш Варие, Рошан Абдул Рахуф и Нурин Шериф.
Рейтинг:2извън5
Рецензия на филма Oru Adaar Love: Има поредица от моменти, които се чувстват добре, които нямат никакъв ефект поради познаването им.
Актьори във филма Oru Adaar Love : Прия Пракаш Варие, Рошан Абдул Рахуф
Режисьор на филма Oru Adaar Love : Омар Лулу
Ору Адаар Любовна оценка : 2 звезди
Oru Adaar Love започва с културен празник, придружен от приятна песен на Shaan Rahman. Това е монтажна песен, изпълнена с красиви лица, улавяща откровени моменти на случайни хора на фестивала. Тези хора, които виждаме, не допринасят с нищо за разказа, който следва. Те бяха само там, за да разведрят настроението, преди режисьорът Омар Лулу да успее да натовари отново ума ни с безсмислеността на човешката раса.
Омар Лулу използва монтажната песен като извинение за празнуване на културното разнообразие. Усеща се като начинът на режисьора да покаже пръст на етноцентричните групи, които атакуват идеята за съжителство на различни култури на едно и също място.
Преминавайки към следващата сцена, виждаме котка момче, което вика студентка, която е по-свежа. Виждаме близък кадър на очите й, преди да успеем да видим цялото й лице. Знаеш коя е тя. Тя е Прия Варие, която се прослави само с едно намигване. Омар разбира популярността на Прия и играе на галерията. Момчето, което я нарече котката, е Рошан (между другото режисьорът е запазил истинските имена на тези актьори във филма). Той иска да се отдаде на малко безвредно дрипане, но блъфа му е извикан от много нисък човек, който случайно е негов старши. Размерът не винаги има значение, стига да имате допълнителни години зад гърба си.
Тази сцена прави място за песента на Manikya Malaraya Poovi, която, както се изразява учителят, има за цел да предизвика химия между всички нови ученици. Аудиторията се удвоява като ловно поле за всички необвързани, които търсят партньор. Няколко минути след песента идва най-чаканият момент от филма. Прия намига на училищната си любов, Рошан. В края на краищата не й отне много време, за да изрази чувствата си. Това, което ме изненада, е, че дори след многократно гледане на световноизвестното й намигване през последните няколко месеца, моментът все пак ме завладя.
Изненадващо, нали? Дори филмът става автоматично осъзнат по-късно в сцена, когато герой се обръща към емоцията, която кара много момичета да крещят от болка: мога да намигна по-добре от Прия.
Но факт е, че освен намигването на Прия, нищо за този филм не ни достига. Той има поредица от моменти за добро настроение, които нямат никакъв ефект поради познаването им. Смеете се, усмихвате се, съчувствате и продължавате напред. Но това не ви остава за дълго.
Oru Adaar Love иска членовете на публиката да се идентифицират с героите. И ме накара да си припомня някои стари спомени, но това не беше първият филм, който го постигна, или няма да е последният. Основният недостатък тук е, че сцените във филма се чувстват толкова случайни, за разлика от преместването на разказа от една точка в друга.
Омар и неговите сценаристи Саранг Джаяпракаш и Лиджо Панада също се промъкват в няколко послания за обществото чрез няколко камеи на знаменитости. Създателите на филма са предприели тежък подход, докато го правят.
Oru Adaar Love няма сюжет като такъв, освен предсказуем романтичен триъгълник, който се разиграва между Прия Пракаш Варие, Рошан Абдул Рахуф и Нурин Шериф. Точката, която филмът се опитва да направи, не е разработена напълно, за да продължи двучасов разказ. Целият филм се чувства като една голяма настройка за постигане на момент, който е създаден да накара публиката да ридае.
