Гледах Hum Aapke Hain Koun за първи път и му се насладих: поглед на едно хилядолетие към бягство фантазията на Sooraj Barjatya
Hum Aapke Hain Koun..! който излезе през 1994 г. е пълен със старомодни роли на половете, които изглеждат регресивни от гледна точка на задна дата. Не бива да забравяме, че филмът беше отражение на своето време, където патриархатът управляваше мейнстрийма без много предизвикателства.
Hum Aapke Hain Koun..! в главните роли са Салман Хан и Мадхури Диксит. (Снимка: Express Archive)
Режисьорът Сурадж Баржатя днес навърши една година; сега е на 55. И изглеждаше като правилният повод да гледаме неговия блокбъстър, определящ наследството, Hum Aapke Hain Koun..!, за първи път наскоро в Netflix. Не знаех, че се записвам за над тричасов непрекъснат поток от празнични песни и от време на време удари от мелодрама. И изненадващо, ми хареса.
Разбира се, филмът, който излезе през 1994 г., е пълен със старомодни роли на половете, които изглеждат регресивни от гледна точка на задна дата. Не бива да забравяме, че филмът беше отражение на своето време, където патриархатът управляваше мейнстрийма без много предизвикателства. Не можем обаче да проявим същата снизходителност към Сурадж Барджатия за това, че направи Прем Ратан Дхан Пайо през 2015 г. Този филм е показател за дълбоко вкоренената убеденост на Сурадж да продължи мисията си да учи жените на тяхното място в обществото. Сега, това е дебат за друг път.
Режисьорът Сурадж Баржатия днес празнува своя 55-и рожден ден. (Снимка: Varinder Chawla)
В Hum Aapke Hain Koun..! Сурадж обединява наблюденията си за идеално индийско семейство със своята визия за съвършен свят, където е почти невъзможно да се намери гледка на човешкото страдание. В известен смисъл филмът популяризира идеята, че основната причина за всички неприятности е желанието на хората за социална мобилност. И отдаването на статуквото е решението на всички човешки страдания. Представете си, когато хората не желаят неща като социален прогрес, права, равенство и признание на талантите им. Общество, в което посредствеността се празнува, хранят, хранят и почитат.
В утопичната фантазия на Сурадж хората от работническата класа са толкова благодарни, че семейството на шефа им се отнася към тях с уважение и доброта. Може би са усетили, че това е подобрение от жестокостта на господстващата класа. А жените се задоволяват да свирят втората цигулка на мъжете в живота си. Те не подхранват собствена амбиция и са убедени, че самата причина да са поставени на земята е да подкрепят и забавляват мъжете. Всеки герой, който изпълва фантазията на Сурадж в Hum Aapke Hain Koun...!, се държи така, че живее под монархия. Те имат клетвен дълг да служат на трона, който е украсен от мъжете от семейство Нат (Кайлаш Нат, Раджеш Нат и Прем Нат). Да, този филм продава много проблемни идеи. Няма два въпроса за това.
Салман Хан и Мадхури Диксит в Hum Aapke Hain Koun..! (Снимка: Express Archive)
Въпреки това, за минута, нека отхвърлим съмнителните идеи, които филмът на Сурадж популяризира, и да приемем предпоставката на неговата фантазия. Когато мислите за Hum Aapke Hain Koun..! чисто от кинематографична гледна точка, този филм е откровение. Доста е дразнещо за Сурадж да мисли само за филм, без големи разкази, от гледна точка на завладяващи sing-a-long, сложна хореография, високоенергийни танцови номера без намек за тъга. Това е празник на живота, който едва разбира болката. Дотолкова, че няма песен, която да оплаква смъртта на важен герой. Имайте предвид, че това е филм, в който всички започват да пеят и танцуват, само на капка.
И семейството Нат преодолява болката от незаменимата загуба заради няколко ужасно написани мелодраматични реплики и започва да планира друга сватба. Точно толкова Сурадж презира идеята за скръбта и човешката драма, която я следва.
И все пак е толкова забавно да гледаш тази бягство фантазия. Особено заради солидната му музика, композирана от Раам Лаксман. Основата остават песните, изпяти от SP Balasubramaniam и Lata Mangeshkar.
Също така, представянето на Салман Хан беше откровение. Кой си помисли, че може да се движи така? Той е толкова течен в този филм, за разлика от неговата запазена марка твърдост, с която сме свикнали.
